С великолепна кинематография, постигната във (или въпреки) смразяващите условия на Якутия, и с автентична игра от местни актьори, тази история звучи почти документално, докато говори бавно и съзерцателно за близкия край на един непокътнат от столетия начин на живот. Някъде в ледената тундра на Сибир ловецът на елени Нанук и жена му Седна прекарват дните си в мир с природата и смирение пред задълженията си за прехраната и юртата си, водят лаконични диалози за най-належащото и си споделят магични истории и сънища в моменти на дълбока и трогателна интимност. Смъртта на Седна, крила болестта си, за да не тревожи Нанук, го запраща в града да търси отчуждената им дъщеря Ага, избрала да живее в новия свят. Критиците улавят във филма трибют към документалния Нанук от Севера от 1922 за бита и културата на хората в Северна Канада, но почти 100 години по-късно откриваме тук нов нюанс – надигането на града като обратното на природата, дори и нашата човешка.