Французите също си имат Бонд, но неговото кодово име не е 007, а 117 и е роден дори малко по-рано от британеца – през 50-те, в серията сериозни романи на Жан Брюс, екранизирани навремето също без излишен смях. Сега обаче идва ред на комедийната версия на нещата – новият Агент 117 е пълна карикатура на суперагентските приключения на 117 и на ранния шпионски жанр въобще (включително ранните Бондове). Нещо в посока Розовата пантера и Остин Пауърс, но в ретро стил и къде-къде по-комично. Случката е в Кайро през 50-те, където агент 117, по паспорт Юбер Бонисер де ла Бат, е изпратен да разследва смъртта на свой колега и веднага е въвлечен в мрежа от опасни интриги, търговия с оръжие и други такива, а естествено го накацват и куп хубави жени, включително египетската принцеса. С чар и някакъв дяволски късмет обаче 117 не успява да се издъни, независимо че е несъобразителен, наивен и просто глупав. Той е един от онези хора, които ходят да тропат по храмовете на хората, защото някой смее да прекъсва дългия му бюти слийп с молитвите си. В днешно време шегите на гърба на мюсюлманите са деликатна работа, но филмът е достатъчно смел да си ги позволи, защото всъщност пародира западните предразсъдъци и верска нетърпимост. И изопачавайки всичко по пътя си, се присмива също на французите и тяхната колониална политика, на шпионите от всички националности, на арабите, египтяните, белгийците, хетеросексуалните, нацистите – абе на всички, но без лоши чувства.