Ах, този джаз излъчва безспорно очарование, въпреки че подчертаната болезненост, характерна за филмите на Фоси, достига връхната си точка. Суров и тъжен като завещание, този безкомпромисен портрет на един завършен егоист с изключителна кариера и провален личен живот напомня също за режисьора в криза от Осем и половина на Фелини.