Ainda Estou Aqui (I’m Still Here)

Годината e 1971. Бившият депутат и отявлен критик на военната диктатура в Бразилия Рубенс Пайва е отведен от дома си в Рио де Жанейро под претекст, че трябва да даде показания. Оттогава той е в неизвестност. Сценарият на политическата драма на Валтер Салес (Мотоциклетни дневници) е по мемоарите на сина на депутата – Марсело Рубенс Пайва. Филмът разказва историята от гледната точка на съпругата на Рубенс – Юнис (Фернанда Торес), чието неуморно търсене на истината за съпруга ѝ продължава десетилетия.

Малко филми ще ви трогнат така, както Още съм тук. Тази потресаваща истинска история се превръща във вълнуващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта. В сърцето на филма са неговите героите и внушението, че семейството и времето са най-сигурния лек за всяка болка. Фернанда Торес прави едно от най-силните изпълнения на годината като превключва мълниеносно от безмълвно опустошение към привидно спокойствие и нито за миг не звучи фалшиво, защото всяка емоция се изписва на лицето ѝ. Тя е заобиколена от звезден актьорски състав с автентично присъствие, сред който изпъква майка ѝ, легендата на бразилското кино Фернанда Монтенегро, която помним от Централната гара Бразилия на Салес.