В началото на дебютния филм на Пабло Джорджели шофьорът на камион Рубен качва до себе си младата майка Хасинта и 8-месечния ù син Анаи. Рубен трябва да превози дървени трупи от Асунсион дел Парагуай до Буенос Айрес и се съгласява да вземе и двамата пътници срещу известна сума пари. Херман де Силва играе Рубен с каменно изражение и малко реплики. Суровото му и сериозно лице е насочено към пътя, а не към красивата жена и детето ù до него. За Хасинта това очевидно ще се окаже дълго пътуване, въпреки опитите ù да заговори необщителния Рубен. Напрегнатата атмосфера обаче постепенно се изпълва с разговори, искрена симпатия и подозрение – или надежда, – че резервираният и груб Рубен може би се влюбва. Напомнящ за „бавното кино” на Лисандро Алонсо, този филм постепенно разгръща собствения си чар и макар да изисква търпение от страна на зрителя, той ще ви възнагради с едно от най-очарователните положителни кинопреживявания за годината.