Амаркорд

Полуавтобиографична приказка за съзряването, трогателна и непристойна, онирично преплитаща съхранени спомени с фриволни пориви на фантазията, Амаркорд е едновременно носталгичен поглед назад и почит към родния Римини. В стила на историите за странстващи герои, Фелини умело тъче разказа си с цяла „менажерия“ от персонажи от предвоенна Италия. Отвъд личния сантимент, в сюжета намира място и трънливия въпрос за появата на фашизма, отделяйки фанатиците от изгубените самотни души сред тях, а семейството, което е в центъра на повествуванието, е живописна смес от грубовати, интелигентни и карикатурни образи. Съчетавайки патетични и хумористични сцени, плътско желание и магическо просветление, филмът е триумф на авторското кино.

Амаркорд е отличен с награда Оскар за най-добър чуждестранен филм.