"Изглежда сякаш тези хора са в капана на една стая, а всъщност са в капана на собствените си глави", пояснява композиторът преди да затвори на сцената на Метрополитън 12 души, които в истерията си бързо се обръщат един срещу друг. Либретото на Том Кернс е остра като бръснач сатира срещу дивашките инстинкти и тайните, които дори изисканото висше общество не може да прикрие. От петолинието пък еклектичната музика на Адес сменя меланхолията на първа част с мрачните и жестоки епизоди на втора – само за да изгради болезнен контраст между богатството отвън и бедността отвътре.