Затова и в редицата му филми с малки имена (Никита, Леон, Анжела, Люси) Анна стои като римейк – осъвременена визуално, но не и морално история от края на 80-те и началото на 90-те, която вече сме гледали. Анна е бивша проститутка, забелязана в Москва от моден скаут и изпратена към подиумите в Париж, където пък я харесва шпионски скаут и така, между ревютата, започва да убива за КГБ, преди и от ЦРУ да ѝ хвърлят око. Докато шпионската паяжина се заплита все повече, не е ясно кой е мухата, но при всички случаи Анна мисли, удря и стреля по-бързо от паяка. С изражението си на покер играч манекенката Саша Лус (с втори филм в CV-то след Валериан пак на Бесон) няма особени проблеми с ролята, но категорично не е следващата Мила Йовович и още по-малко пък може да се мери с Червената лястовица Дженифър Лоурънс или Атомната блондинка Чарлийз Терон. В този дамски контекст се налага да сложим и най-големия минус на филма: режисьорът му, създал образа на сексапилната похитителка в деветдесетарското кино, още не е излязъл чист от обвиненията в сексуален тормоз от девет различни жени.