Спомнете си болезнено реалистичното заснемане на Бютифул, от една страна, а от друга – суровия пейзаж и сивкавата светлина в Ондин с Колин Фарел. Нещо подобно се е получило с Анжел и Тони, отличен като най-добрия френски дебют на фестивала в Дьовил.
Хубавата Анжел е грубовата и безцеремонна. Пристига в нормандско градче, където се запознава с рибаря Тони. Той я взема на работа, като същевременно се опитва да свикне с тежкия характер на новодошлата. Процесът на нагаждане между двамата се случва с оскъден диалог, недодялани моменти на физическа близост и едновременно с това с простичка човешка уязвимост. Трябва да признаем на Делапорт, че подборът на състава й се е получил доста добре, защото, от една страна, имаме Клотилд Есме, която е едновременно момчешки ръбеста и удивително сладка, а от друга страна, имаме комедиен актьор, който влиза брилянтно в ролята на интровертен работяга. Няма никакви излишни реплики и движения в Анжел и Тони – всичко е сурово колкото мястото, където е заснет филмът. Жена с тежко минало и мъж с тежък характер извървяват целия път един към друг, а и към себе си.