Афлек продължава да ни изненадва, при това – доста приятно. Докато актьорската му кариера криволичеше между страхотни филми (Добрият Уил Хънтинг) и откровено ужасяващи такива (Пърл Харбър, Той не си пада по теб, Jersey Girl), то в кратката си режисьорска кариера Бен няма слабо попадение. Жертва на спасение и Градът бяха отлични първи стъпки, а Арго е ясна заявка за почтено място в съвременното кино.
Някои побързаха да критикуват филма още преди появата му – най-вече заради обтегнатите отношения между САЩ и Иран, и евентуалната негативна роля, която подобна продукция би оказала върху тях. Намираме подобни критики за прибързани – най-вече защото Арго разказва истинска (макар и позабравена история) от 1979, а и защото в него има достатъчно критика към американската политика. За основа на филма Афлек е използвал книгите The Master of Disguise на офицера от ЦРУ Антонио Мендес и The Great Escape от големия американски журналист Джошуа Биърман. Историята ни връща в революционен Иран в края на 70-те – края на управлението на поставения от САЩ на власт шах и възкачването на власт на религиозния лидер аятолах Хомейни. Това са и години на открита, тотална опозиция на всичко американско в държавата, което води не само до междуправителствена криза, но и до открита атака (безмълвно подкрепяна от новите ирански управници) на разгневена тълпа над американското посолство в Техеран при която огромна част от дипломатическия корпус и служители са взети заложници. Този филм обаче не е за тях, а за онези шестима от посолството, които успяват да се измъкнат от тълпата и се укриват в продължение на месеци в резиденцията на канадския посланик в Иран. Това са и месеци, в които ЦРУ и американското правителство са подложени на огромен натиск – Иран изисква екстрадирането на укриващия се в Щатите шах срещу освобождаването на заложниците, а едновременно с това трябва да се мисли за шестимата избягали от посолството, които не могат да напуснат легално държавата. След всевъзможни идеи, Агенцията се спира на един адски налузничав план на специалиста по измъкване на хора от напечени ситуации Антонио Мендес – да представят шестимата за екип на несъществуващ и абсурден фантастичен филм (наречен тъкмо Арго) и тихомълком да ги прекарат през летището в Техеран до Швейцария.
Афлек се нагърбва с главната роля (на Мендес), а във второстепенните ще видим и други отлични актьори като Джон Гудман (тук играе легендарния гримьор Джон Чеймбърс) и Брайън Кранстън. Освен натегната атмосфера обаче, за ефективността на Арго допринася най-вече почти маниакалното внимание към детайла, с което е подходил Афлек. Актьорите приличат адски много на истинските персонажи в политическата драма от 1979, а дори дреболии като вида на плочата на Led Zeppelin, която слушат, са съвсем акуратни. Филмът далеч не е лековат, дори ще го наречем подчертано драматичен, но едновременно с това е отлично заснет, бързо обсебващ и забавен по един особен начин. Бързо разбархме защо спечели толкова положителни оценки и се надяваме на още такива продукции от Афлек.