Съдба-Гру 1:0
В първата част на Аз, проклетникът вечно заетият с дяволии Гру (който впрочем мъничко прилича на чичо Фестър от Семейство Адамс, а казват – и на Никита Хрушчов) има престъпни планове до небесата. Буквално. Защото шедьовърът на неговите злодейски мечтания е да открадне луната, а и почти успява. Но преди да успее да каже "мухаха" и над главата му да загърмят светкавици, съдбата шегаджийски дарява Гру с три пресладки сирачета, на които волю-неволю става "ти баща, ти майка". Грижите по тези невръстни девойки поглъщат изцяло вниманието му, стопяват из основи престъпните му амбиции и в Аз, проклетникът 2 заварваме един уморен, скучен и съвсем обикновен Гру. Но не задълго.

Проклетия – зарежи я!
Съдбата недолюбва монотонното съществуване, зрителите пък откровено го ненавиждат. Затова и животът на Гру не е оставен току-тъй да следва скучноватите пътеки на един объркан, но грижовен баща. Наместо това във втората част на Аз, проклетникът, Гру бива избран от свръхсекретна антизлодейска организация, която му предлага да се влее в доблестните й редици, от пръв сред злодеите да се превърне в пръв сред героите и в крайна сметка – да спаси света. За тази нелека задача навъсеният негодник получава и висококвалифициран помощник – агент Луси, в която (и тук съдбата вкарва втория си зрелищен гол) Гру се влюбва до уши!

Миньони за милиони
Докато Гру събира смелост да покани "луната на своя живот" на любовна среща, вашите чувства, вярваме, ще бъдат отмъкнати от глуповатите жълти микрочовечета, чиято роля в Аз, проклетникът 2 е много по-значима, а екранното време, посветено на тях – много по-дълго. Миньончетата ще ви разсмеят до сълзи с разнообразните си, но все така дебилни шеги, които са едновременно и простовати, и сложноизразителни – съвсем по правилата на класическата няма кинокомедия. Съветваме ви да се вслушате и в саундтрака. Миньонските версии на I Swear (звучи съвсем като underwear) и YMCA са гигантски!