Текстът на Ги дьо Мопасан определено е сложен за филмиране, но под пластовете засукан психологизъм и социалната сатира всъщност се крие една стегната история, съсредоточена върху човешкия ламтеж за власт, която не е загубила актуалност повече от век след написването й. Доказателство за това е фактът, че новият филм по Бел Ами е единайсетата (!) екранизация на класическото произведение.
Централният персонаж в историята е Жорж Дюроа (Патинсън), незначителен канцеларски чиновник в Париж от края на 17 век, който открива, че привлекателната му външност и въздействието му върху представителките на нежния пол е сила, от която трябва да се възползва. Защото, както самият той заявява, не е достатъчно просто да бъдеш обичан. В резултат пътят му към поста на влиятелен политик минава през леглата и разбитите сърца на жените, способни да осигурят бленуваното му изкачване до върха.
Малко по-лековат, отколкото очаквахме, новият Бел Ами в крайна сметка не превръща творбата на Мопасан в старовремска романтична история, най-вече заради изненадващо зловещия чар, демонстриран от Патинсън. Младият актьор играе достатъчно уверено, за да не позволи на ветеранките Кристин Скот Томас, Ума Търман и Кристина Ричи да му откраднат шоуто. Дали ще харесате героя му зависи от личното ви отношение към манипулативните сексапилни типове, но истината е, че Бел Ами, въпреки леката промяна във финала, е добра адаптация, отдаваща нужната почит на Мопасан.