Истууд – който режисира сам себе си като Хюстън/Уилсън – предлага изключително интгелигентно изследване на един човек с чудовищна себичност и неустоима харизма, чиято несломима страст към ловуването го тласка неумолимо към това, които и самият той осъзнава като непоправим грях: намерението да убие слон. Приятелството, снимките на филма и обикновената коректност са жертвани пред олтара на неговото его. Истуд съвсем мъдро не проповядва и не осъжда, а просто разкрива магнетизма на героя си, докато показва ужасните последствия от неговата амбиция.