Ако сте гледали Приятнострашно (пак по текст на Яна Борисова) в Театър 199, значи знаете от колко голяма идея тръгва – да потърси скритите пространства на интимност, които бързият живот днес ни отнема. Обективът е насочен към двама братя (Мартин Димитров и Димитър Николов), на пръв поглед напълно различни, но скоро – влюбени в една и съща жена (Елица Матева). Тя е мистериозна, вглъбена и работи в магазин за цветя, който в задната си част крие почти фанатично обгрижвана градина-макет (изваяна от Юлиян Табаков). С нея е загатната и метафората за онова, което всеки от нас пази зад витрината, а тя се засилва в отношенията между героите, постепенно разкриващи чувствата си. Всичко това се случва в София, видяна през фотографското око на Борис Мисирков и Георги Богданов, които непрекъснато се заиграват с усещането ни за мащаб, така че градът да е и главен герой, и декор, и реален, и фантастичен. Също като филма, който има своите неравности, но леко омагьосва и заема собствена ниша с визията и посланията си.