Документирал е наводнения, суши и бури, но също и съвсем човешки аспекти от живота – децата му са върнати вкъщи от училище, когато не може да плаща учебните такси, хора мигрират от селото в града в търсене на работа, а семейните отношения са напрегнати. Вследствие на буря, която разрушава къщата му, Кисилу създава общностно движение от фермери, борещи се с влиянието на екстремния климат, след което носи своето послание за борба и надежда чак до международна среща на ООН в Париж.