Просто ли е да направиш продължение на култов филм? Супер сложно е. И още повече, когато оригиналът е влязъл в кината преди цели 35 години с лицето на Харисън Форд на плаката си. Вилньов обаче прескача ловко летвата и успява в две важни неща: да пресъздаде нео ноар атмосферата от филма на Ридли Скот и да запази усещането за осемдесетарски сай-фай, без това да изглежда самоцелно. В тази посока работи оскъдното ползване на зелени екрани и компютърна графика, вместо които тук са влезли тонове реквизит, огромни макети на сгради и летящи коли и самият Харисън Форд. Отново като ловеца на андроиди Рик Декард, той е точно на мястото си, също както през 1982.
Над 30 години са минали и в реалността на филма, между предишния Блейд Рънър и този с дата 2049. Има обаче как да ги наваксате с три кратки филма (в YouTube), които навързват историята – 2036: Nexus Dawn, 2048: Nowhere to Run и анимето Blade Runner Black Out 2022. Ако трябва да сгъстим изтеклите събития в два реда, ще звучат така: климатът на Земята е станал по-суров, животът – още по-антиутопичен, а проблемът с изкуствения интелект и неговите граници изобщо не е разрешен. В подобна атмосфера младият полицай К (Райън Гослинг) тръгва из отровната пустош, за да търси Декард и, евентуално, помощта му срещу новата глобална заплаха Ниандър Уолъс (Джаред Лето). В злата роля впрочем сега трябваше да гледаме изпитото лице на Белия дук – Дейвид Боуи, но животът понякога не стига за всичко. Хубавото все пак е, че филмът продължава. Наистина.
