Последният му генератор за леене на сълзи се оказва младежката книга от 80-те на британския автор Майкъл Морпурго, която ни представя страданията на войниците от Първата световна през очите на един кон. Което пък е добър повод Спилбърг да изготви нещо като лайт версия на Спасяването на редник Райън, в която натуралистичните ужаси на войната са смекчени, за да може хуманистичните послания на Боен кон да достигнат до зрители от всички възрасти.
Цялата история се върти около неразрушимата връзка между младия Албърт (Джеръми Ървайн) и неговия любим кон Джоуи. В началото на войната Джоуи е продаден на кавалерията и след серия от премеждия се оказва притежание на немската армия, чието грубо отношение към животните само по себе си изглежда добър повод човек да им обяви война. Междувременно самият Албърт попада в окопите и оттук насетне е само въпрос на време двамата с верния му подкован другар да се срещнат отново.
Във визуално отношение филмът е зашеметяващ, а и надали някой се е съмнявал в доказания перфекционизъм на Спилбърг. Колкото до кърпичките, въпросните би следвало да бъдат извадени още в сцената, когато Албърт се сбогува с Джоуи и да не бъдат прибирани до самия край на филма.