Като изключим някои тежкотоварни хитове от ранга на Чикаго, в съвременното кино мюзикълът се е превърнал в един безкрайно нишов жанр за ценители. Именно поради тази причина обаче мюзикълите успяват да останат встрани от модерните комерсиални течения и прилежащите им клишета, като в болшинството си това са филми, правени с много любов и старание от любители на музиката за любители на музиката. Казаното по-горе важи с пълна сила за новата трактовка по известната опера на Джакомо Пучини Бохеми, която е създадена с видимо преклонение пред оригиналното произведение и предлага неизвестен, но колоритен и вдъхновен актьорски състав плюс изискана, приглушена визия от старата школа. На преден план, разбира се, са изведени красивите оперни изпълнения и величествената музика, явяваща се основният двигател, който тласка филма напред.
Жанрово бихме могли да определим Бохеми като романтична драма. Действието се развива в града на любовта – Париж, през 30-те години на 19 век. Писателят Рудолф, художникът Марсел, музикантът Шона и философът Колин са класически бохеми – ужасно бедни, но свободни духом. Когато изненадващо се сдобиват с малко пари, приятелите решават да отпразнуват Бъдни вечер в любимото си кафене. На път за там съдбата среща Рудолф с очарователната му съседка Мими и двамата се влюбват безпаметно един в друг още от пръв поглед. Любовта им е бурна и красива, но уви – обречена от Пучини на скорошен и жесток край, защото Мими е болна от туберкулоза. Следват разтърсващи арии, сълзи и ръкопляскания в киносалона – точно като на истинска опера.