Всичко това си личи, така че не очаквайте нещо с дълбочината на The Doors на Оливър Стоун да речем. Вместо сериозен поглед върху многопластова личност като Фреди Меркюри и особените му взаимоотношения с останалите от Queen, получаваме банален музикален филм с познат сюжет: талантливи младежи се срещат на паркинг зад опушен клуб, започват да правят вдъхновена музика, стават известни, славата и алкохолът водят до конфликт между тях, но накрая се събират за още един велик концерт. Надъхващият саундтрак е гарантиран, Рами Малек прави наистина добра роля като Фреди, но отвъд това мелодраматизмът е в повече, скандалните сцени – избягвани, а финалът, почти напълно пресъздаващ 21-минутното участие на Queen на Live Aid през 1985 – излишно дълъг. И въпреки това, да, всички ще го гледаме.