Известен джаз фен, Истууд прави най-съкровения си филм, осланяйки се изцяло на музиката – бибопа и несравнимия Чарли "Бърд" Паркър. Музиката доминира над биографичното във филма, обяснявайки страдалческата любов на Чан – съпругата на "Бърд", както и цялостното отношение на Бърд към света. Разказът скача напред и назад във времето точно като невротичните синкопи на самия бибоп. Уитакър изглежда сякаш наистина е Чарли Паркър, изживявайки противоречивата същност на гения и черпейки от живота с пълни шепи. Чан на Даян Венора е истинско чудо. Развитието от виталната красавица до съсипаната съпруга разкрива цял живот на рухнали копнежи.