Чудовището от мазето тук има ясно очертано лице – расизмът. Когато чернокожият фотограф Крис прекарва уикенда със семейството на бялата си приятелка, опитите на родителите ѝ (неврохирург и психоаналитик) да игнорират цвета на кожата му порастват до неудобен слон в стаята. Нито една сцена обаче не стъпва на пръсти около расовото напрежение, а вместо това цели точно с хумористични стрели, за да ни доведе до ръба на седалките. "Ако баща ми можеше да гласува трети път за Обама, би го направил!", защитава толерантността си приятелката на Крис, но истината, че бялото мнозинство продължава да дава и отнема свобода, докато афроамериканците не могат да дишат, едва започва да се избистря – с ужасяваща хипноза, пропадане в пода и слуги, които не мигат.