След оценки от максималните 80-100 точки дори от критиката, която отрича да яде пуканки, можем да сметнем, че, да – звярът доставя зрелището, което обещава. Но защо да е различен? Не е заради факта, че в тълпата на екрана има само двама бледолики с важни роли, нито пък Черната пантера е първият чернокож герой със собствен филм в историята (помните Блейд на Уесли Снайпс). Това обаче са първите 2 часа и 15 минути афрофутуризъм в киното – отделен тип сай-фай с елементи от африканските култури, който идва с невъздържана пищност в декорите и костюмите.

Забавата също е богата, макар в традиционно комиксовата история да няма нищо скъпоценно. Е, освен вибраниума – неразрушим метал, който се добива в измислената африканска държава Уаканда, но е тайна за останалия свят, както и истината за страната. Зад камуфлаж от отблъскваща всеки турист мизерия уакандците всъщност живеят във фантастичен свръхтехнологизиран рай под крилото на новия си крал Т’Чала/ Черната пантера (след като баща му почина в Капитан Америка: Гражданска война). Когато един бял южноафриканец идва да заграби вибраниума, а един изгнаник – трона на Уаканда, конфликтът е готов да гръмне, а в последвалия екшън, трябва да се отбележи, участват и няколко супер бойни момичета, достойни за свой филм. Накия, към теб гледаме.