Митичният Човек-прилеп приплясква с криле из екраните още от далечната 1989, когато Тим Бъртън го взе назаем от комиксите, построи му триизмерен свят, въоръжи го с купища специални ефекти и го пусна направо в дълбокото. Оттогава Батман смени лицето си няколко пъти, пребори цяла сган уродливи престъпници и премина през няколко решаващи етапа от развитието си като супергерой. Тъкмо бяхме решили, че от този маскиран отмъстител няма какво повече да се изстиска, когато Кристофър Нолън се появи със своя революционна теория за ранните години от житието на г-н Брус Уейн, с което директно обрече Батман 2, 3 и 4 на забвение. Разбира се, големият успех на Батман в началото дойде най-вече заради нотките драматизъм и уязвимост, с които Крисчън Бейл разби стереотипа на вечно побеждаващия свръхчовек. Чаканото със затаен дъх продължение на историята отприщи наистина безпрецедентен интерес, който пък ескалира тройно заради призрачния привкус от появата на вече покойния Хийт Леджър като Жокера. Черният рицар подема разказа от финала на предишния епизод, когато Батман официално беше оторизиран за тайнствения блюстител на сигурността в Готъм сити. С подкрепата на лейтенант Гордън и областния прокурор Харви Дент сега той има всички шансове веднъж завинаги да изчисти улиците от набезите престъпни типове, но на пътя му се изпречва противник, два пъти по-лош и от най-лошия му кошмар. Сеейки страх и анархия в сърцето на града, един тираничен маниак, нарекъл себе си Жокера, изважда на показ най-мрачното у Човека-прилеп и все по-настоятелно го тласка към тънката граница, която отделя героя от злодея.Бейл в началото

Макар да идва от Обединеното кралство, в Крисчън Бейл няма и помен от прочутата британска сдържаност. Всъщност, всичките му роли сякаш са подбрани нарочно така, че да подчертаят неговата уникална способност да променя физиката и поведението си до неузнаваемост. Още когато надяна маската на нарцистично юпи и взе да размахва сатъри и резачки с ужасяващ непукизъм в Американски психар (2000), вече бяхме наясно, че на това момче му предстои голямо бъдеще.
Фантастичната утопия Равновесие (2001) не пожъна кой знае какъв успех, но Бейл определено се сдоби с такъв, изигравайки безчувствен сектант, който за отрицателно време се превръща от безмилостна машина за убиване в емоционално ангажиран бунтар.
Оказа се, че това е било детска игра в сравнение с метаморфозата, на която станахме свидетели в Механикът (2004). За да влезе в образа на измъчван от безсъние работник, актьорът се раздели с трийсетина килограма от теглото си без това да се отрази и за миг на потресаващото му изпълнение,сякаш извадено едно към едно от някой наръчник по психотерапия.
Говори се, че графикът на Бейл е запълнен за няколко години напред, което е съвсем оправдано, имайки предвид, че само за последните две години британецът с лекота замени палката на амбициозен илюзионист от Престиж (2006) с каубойските дрехи на доблестен фермер в Ескорт до затвора (2007), за да влезе под кожата на самия Боб Дилън в биографичната драма I’m Not There.