Още от Батман в началото беше ясно, че Нолън няма никакво намерение да приготвя традиционния холивудски фаст фууд, с който (за жалост) бяхме започнали да свързваме филмите за човека-прилеп покрай потресаващите Батман завинаги, Батман и Робин и Жената-котка. Нолън върна на големия екран мрака и внушителната, детайлна визия от филмовите интерпретации на Тим Бъртън, но добави достатъчно от себе си, за да промени Батман митологията завинаги.
Както подхожда на истинско finale grande, Черният рицар: Възраждане е най-тежкият, мрачен и драматичен филм в трилогията на Нолън. И също така – вероятно най-добрият от трите, въпреки отличната оценка, която поставяме на Батман в началото и Черният рицар. Тук виждаме много по-често разкъсвания от съмнения и буквално пречупен от живота Брус Уейн (обичайно страхотният Крисчън Бейл), отколкото неговото геройско алтерего, а диалогът и красивите сцени значително надвишават броя на изстреляните куршуми и раздаваните във въздуха шутове. Антагонистът също си го бива, макар че след чудесната (и уви, последна) роля на Хийт Леджър като Джокера, малко хора си представяха, че някой филмов злодей може да бъде наистина внушителен. Том Харди обаче се справя блестящо и е направо неразпознаваем като огромния, несъкрушим и безпощаден Бейн, който предвожда бедните в една анархистична революция, заплашваща да заличи Готъм сити от лицето на Земята.
Историята следва плътно предните две части – започва няколко години след като Батман елиминира самозабравилия се Харви Дент и изчезва от полезрението на хората. Милиардерът Брус Уейн прави абсолютно същото – отчаян от живота си и загубата на любимата си, той зарязва баловете, благотворителността и костюма си на Батман, преживявайки усамотено в огромното си имение. Една необичайна обирджийка (Ан Хатауей), един настоятелен приятел (Морган Фрийман) и една подземна армия терористи под предводителството на Бейн ще го принудят да се върне в улиците на града, за да въдвори ред. Този път обаче всичко е срещу него и Брус Уейн открива, че животът винаги може да е значително по-черен и ужасяващ, отколкото е предполагал. Уейн е съкрушен, но някъде в треперещото му от напрежение тяло се заражда желание за живот. И гняв.