Въпросните главни герои са група младежи, които решават да разнообразят скучното си ежедневие с малко екстремен туризъм. За целта си наемат съмнителен гид, който да ги отведе в призрачния град Припят, дом на работниците от чернобилската ядрена електроцентрала преди трагедията от 1986. Само дето, както вече уточнихме, това за призрачния град се оказва нещо повече от метафора, а групата скоро започва да намалява прогресивно.
Като изключим ветераните Паша Лучников и Дмитрий Дяченко, които играят неприятни руснаци общо-взето във всеки втори филм или сериал, чийто сценарий изисква появата на неприятни руснаци, единственото име на плаката, което ще разпознаете, е това на певеца Джеси Макартни. Пели и режисьорът дебютант Брадли Паркър са заложили на млади и неизвестни актьори, от които се иска основно да гледат уплашено, да пищят силно и да умират ефектно. В което всъщност няма нищо лошо, защото Чернобилски дневници в същността си е един приятно старомоден хорър. Това, с което новата продукция на Пели е по-ефектна и респективно по-страшна от повечето си конкуренти, е фактът, че действието се развива именно в Припят, място, което и в реалния живот е натежало от зловещи спомени за смърт. Така в крайна сметка успяхме да преглътнем по-лесно клишетата, защото истината е, че сме гледали подобни филми, при това не един и два.