Покрай режисурата на Катрин Хардуик (Lords of Dogtown, Здрач) мнозина очакваха Червената шапчица да се възползва от всички похвати, които превърнаха първата част от здрачната вампирска сага във филмов мегахит. Прави бяха, поне донякъде – младите момчета в новия филм на Хардуик наистина приличат на отпаднали от кастинга за ролята на бледоликия кръвопиец Едуард Кълън, а и сценарият се люшка между европейската приказност и много американски разказаната тийнейджърска любовна история. В Червената шапчица обаче са намесени и още много елементи – страхотна визия, която помага за силното фентъзи усещане, музика от Fever Ray и M83, разкази за вещици и върколаци, чернокожи воини на Светата инквизиция, едно наглед немско село (но с православни кръстове) и реплики, взети директно от обичайните тийн филми. В основата си това е разказ за милата и много млада Велъри (обаятелната Аманда Сийфрид), която е влюбена в прекрасния, но беден Питър (Шайло Фернандес), а семейството й настоява да вземе за мъж също така прекрасния, но пък богат Ейдриън (Майкъл Шанкс). Към душевните й терзания се присъединява и общият страх на селяните от разбудилия се техен архивраг Вълка (който неясно как й говори), терорът на пристигналия в селцето фанатичен инквизитор отец Соломон (Гари Олдман) и цялата кървава драма, която следва. Сюжетът е едновременно адски объркан и доволно клиширан, но поне визията си заслужава, а допълнителен чар придават и саундтракът, и сладкото лице на Аманда.