Чичо Коледа

За трети път Ивайло Пенчев събира любимата си група актьори, за да каже нещо сериозно през смях. След летните комедии Летовници (2016) и Като за последно (2020) режисьорът черпи вдъхновение от истинския живот за последната си тъжно-смешна история, която се появява навръх най-вълшебното време от годината.

Макар че заглавието предполага сюжетът да се върти около Добрия старец, истинският главен герой тук е сираче, което мечтае за родители, но без да иска, се сдобива с персонален Дядо Коледа (страдащ от загуба на паметта), сприятелява се с трима улични музиканти и среща мила сервитьорка, която се наема да сбъдне желанието му за истински рожден ден. В историята се намесват още таксиметров шофьор тарикат, аристократична дама и дори една-две политически фигури за цвят. Подобно на предишните два филма на Пенчев, Чичо Коледа е забавна върволица от скечове с ексцентрични персонажи, попадащи в абсурдни ситуации, но комедията и тук е филтър, през който прозират истински ценните неща – желанието за принадлежност към семейство, търсенето на прошка, любовта, човещината и истинското приятелство.