Артистът Александър Дронов – Шура, както го наричат всички, е преминал 50-те и като че ли не е постигнал нищо, което да му носи щастие. Не се е реализирал като актьор – напуснал е театъра, нито като съпруг и баща – синът му е далеч от него, а жена му живее с него само по навик. Дори този, с когото споделя гримьорната, го презира. Застаряващ, неуспял и некрасив … И въпреки това Дронов има своя … работа. Той е човекът до прозореца. Той може, наблюдавайки хората през стъклото, да ги накара да вървят в правилната посока, да изричат правилните думи – да променя съдбата им. Може много, но нищо не може да направи със себе си.