То отнася със себе си и интереса на екипа към проекта, докато през 2017 нова вълна на ентусиазъм не качва опус магнума на Гилиъм на голям екран. Отзивите се противоречиви, макар критиката често да сравнява филма с Бразилия или 12 маймуни заради темата му за мечтите, лудостта и илюзиите. Тук те се пречупват през живота на циничния рекламист Тоби (Адам Драйвър), който се връща за работни снимки в Ла Манча, но открива, че студентският му филм е променил живота на местните, а обущарят (Джонатан Прайс) още не е излязъл от ролята на Дон Кихот. Така Санчо Панса рязко се оказва самият Тоби, а докато на екрана се заформя все по-абсурдна и хаотична смес от въображение и реалност, ние все по-ясно разпознаваме вятърните мелници, които Гилиъм е преборил, за да покаже, че човекът се губи, когато не мечтае.