Това е първият англоезичен филм на Алмодовар, както и първият му кратък филм след пълнометражния му дебют през 1978. Човешкият глас разказва за жена, която очаква пристигането на доскорошния си любим край неговите куфари, заедно с тяхното куче, което не разбира, че стопанинът му го е напуснал. Две живи същества, страдащи и дезориентирани от изоставянето на човека, когото обичат. Жената наблюдава как отминава времето, застанала край куфарите на доскорошния си любовник (за когото се предполага, че ще дойде да ги вземе, но така и не пристига). Край нея се щура кучето й, което не е разбрало, че стопанинът му го е напуснал. Две живи същества са принудени да се справят с изоставянето. За трите дни на очакване жената излиза от дома си само веднъж – да си купи брадва и туба с бензин. Тя преминава през всякакви настроения – от безпомощност до отчаяние и загуба на контрол. Гримира се, облича се като за парти, обмисля дали да не се хвърли от балкона. Но ето че доскорошният любовник й се обажда по телефона. Тя обаче е в безсъзнание, тъй като е взела комбинация от 13 хапчета и не е в състояние да отговори. Кучето ближе лицето й, докато я събуди. След студен душ, освежена от кафе, черно като състоянието на душата й, телефонът иззвънява отново и сега тя вече може да приеме разговора. Човешкият глас е неин – ние никога не чуваме гласа на нейния любовник. В началото тя се държи нормално и спокойно, но очевидно е на ръба да експлодира заради лицемерието и низостта на мъжа. Човешкият глас е морален урок за желанието, при все че героинята е на ръба на бездната. Рискът е съществена част от приключението да обичаш и да живееш. Болката буквално струи от монолога на жената. Както казах и в началото, филмът е за объркаността и страданието на две живи същества, тъгуващи по своя господар.