Киното на Манджини се фокусира върху историите на отхвърлените и маргинализирани групи. Един от емблематичните ѝ документални филми е Да бъдем жени (Essere donne) – той дава глас на жените от работническата класа по въздействащ и експериментален от кинематографична гледна точка начин, показвайки приноса на жените в политиката и установяването на социалната справедливост. Филмът е цензуриран в периода след излизането си, което е показателно за важния етап, в който навлиза работата на Манджини като радикален жест, показващ борбата на италианските жени. Силен и безмилостно откровен филм, който изпреварва феминисткото движение и го прави изключително актуален и днес.