Шведът Томас Алфредсон, придобил световна известност с изисканата и визуално зашеметяваща вампирска драма Покани ме да вляза, прави своя англоезичен дебют с изисканата и визуално зашеметяваща шпионска драма Дама, поп, асо, шпионин. Резултатът е толкова класен, че най-вероятно ще ви се прииска да пийнете отлежал скоч в киносалона, защото да хрупаш пуканки на подобен филм просто е някак некултурно.
Сюжетът трудно подлежи на адекватен преразказ, защото няколкото сюжетни нишки се преплитат по доста неочаквани начини, а Алфредсон прескача със завидна лекота между настоящето и миналото на героите си. Знаем, че звучи объркващо, но всъщност сценаристите са свършили удивително добра работа (сдобиха се и с Оскарова номинация) и Дама, поп, асо, шпионин е изключително лек за гледане и възприемане, така че няма да ви трябва тефтерче, за да си записвате кой кой е и за какво се бори. Едновременно с това, филмът е абсолютен антипод на поредиците за Бонд и Борн – внушителни експлозии и спиращи дъха гонитби с лъскави автомобили липсват, затова пък присъства много от нервното напрежение и съмнения, които несъмнено съпътстват истинската работа на тайните служби.
Иначе картите за игра от заглавието всъщност са кодовите имена на основни фигури от британското разузнаване през седемдесетте, за един от които се предполага, че е двоен агент на руснаците. В опит да бъде разкрита самоличността на “къртицата” агент Джим Придо (Марк Стронг) е изпратен на тайна мисия в Будапеща, която обаче се превръща в кърваво фиаско. В резултат шефът на разузнаването, наричан просто Контрол (Джон Хърт), подава оставка, а заедно с него е принуден да напусне и довереният му агент Джордж Смайли (Гари Олдман). Правителството обаче бързо връща Смайли в играта, за да открие предполагаемата “къртица” благодарение на изненадващата информация, получена от агента ренегат Рики Тар (Том Харди).