Това се случва в Дилъри на време на Андрю Никол (Гатака) – времето е с веществени пропорции и се търгува единствено с екстремни прояви на решителност и саможертва.
Действието се развива в паралелна реалност с лек намек за близкото бъдеще. Тук хората се раждат с вгарден в тялото си брояч, който започва да отмерва оставащите дни след 25-годишна възраст (етапът, в който се предполага, че си достигнал максимална зрялост). Неприятният момент е, че ако си богат и властен, можеш да откупиш вечна младост, а ако нямаш този късмет, си обречен да работиш здравата за всеки оставащ ти час. Уил Салас (Тимбърлейк) е именно с такава съдба – роден в беден квартал, където хората убиват лесно за още един ден живот, и с майка, застинала в тялото на 25-годишна (Оливия Уайлд). Когато обаче той защитава богаташа Хенри в схватка с гангстери, последният му отстъпва цял век младост, която да тиктака в часовника му. Така Уил се озовава в квартала на богатите, преследван от Пазителите, които не са доволни от сделката. Компания в гонките му прави дъщерята на врага, Силвия (Аманда Сaйфрид), която Уил предвидливо отвлича и в която очаквано се влюбва.
Подобно на Генезис и тук отвъд сложния сюжет и свърхреалността откриваме значими въпроси и трудни отговори. Защото в епоха, в която ни е медийно и социално натрапено, че трябва да изглеждаме вечно млади, всъщност е важно да разберем кое е нещото, което изпълва времето със смисъл.