В миналото си главния герой, диригентът, е отхвърлил своя син, художник, защото е вярвал, че синът му не живее благочестив живот. Сега той разбира, че синът му е извършил самоубийство. Тази смърт и особено предсмъртно писмо, завършващо с “Обичам те, татко” преобръща душата на маестрото. Сълзи текат от очите на този непреклонен човек, докато той стои в Църквата на Божи гроб. Музиката от ораторията Страстите на Св. Матей звучи през целия филм. Това е фона, на който на екрана вървят поредица от картини на разпадащи се бракове, живота в стар манастир, последиците от терористичен акт на пазар… Ораторията също звучи по време на концерта в края на филма.