Едничкото човешко същество тук – неандерталчето Спот, е най-големият дивак на екрана, дори не говори членоразделно, докато динозаврите (оцелели поради факта, че преди 65 милиона години онзи астероид не уцелва Земята) се държат като истински хора: развиват аграрно стопанство, шегуват се умно и възпитават малките си в храброст. Историята е тип "човекът и неговия звяр", но май с разменени роли – запратено на мили от дома след силна буря, динозавърчето Арло се сприятелява със Спот и двамата опознават шарения древен свят в нещо средно между Книга за джунглата и Да си дресираш дракон. Можеше да е доста по-хитро (като Отвътре навън, например, предишният на Дисни/Пиксар), но да речем, че и предсказуемостта понякога има своя чар.