Започвате да гледате филма и ви се струва, че нещо натрапчиво липсва. Нормално – няма декори, съвсем никакви, едно почти празно студио, с бели лини и надписи върху черната настилка, нарисувани кучета, които правят "бау, бау". Затова бързо решавате, че това ще да е някакъв вид превзет телевизионен театър. Обаче не е! Триер се е погрижил за всичко – накрая най-вероятно ще гледате втрещено със забранен блясък в очите, тържествувайки.
Въпросното нарисувано място е градчето Догвил. В него се озовава красивата Грейс, която бяга от някакви гангстери. Местните я приютяват, като в замяна тя трябва да им помага в работата. После им се приискват и други разни неща. Но Грейс, хм, Грейс не е това, което е…