За продължението близо 40 години по-късно Кинг идва като продуцент – може би го е привлякла топлината, която грее този сюжет. Юън Макгрегър е порасналият Дани, който предимно мечтае да забрави колко умело баща му размахва брадва, докато се опитва да го убие. Тези семейни спомени и сиянието (свръхестествените му способности) Дани опитва да потапя надълбоко, най-вече в алкохол, но когато също сияйната тийнейджърка Абра се свързва с него, той решава да помогне. Появила се е мрачна секта, която се храни с душите на деца със същите свръх умения, и в играта на котка и мишка съблазнителната злодейка Роуз размахва гладни лапи все по-близо до Абра. Нишката докарва героите отново в хотела, където стая 217 все така чака да бъде отворена, а близначките още търсят някой да си поиграе с тях – режисьорът Майк Фланаган, майстор на ужасите, пресъздава кадри от филма на Кубрик точно като в огледало. Всичко това е в два часа и половина, накъсани само понякога от крясъци – тоест дано не очаквате, че сиянието гори бясно през цялото време.