Домът на Gucci ври и кипи от страсти и от холивудски икони, но нито Пачино, нито Джеръми Айрънс, нито дори Адам Драйвър (които влизат в ушитите по поръчка костюми на легендарната фешън фамилия) успяват да засенчат истинската звезда на шоуто – Лейди Гага. Докато тя преследва цели, крои машинации и издава заповеди със заряда на присъди през звучния акцент на Патриция Реджани (темпераментната съпруга на Маурицио Гучи, известна с бляскавия си лайфстайл, фразата: „По-добре да плачеш в Ролс Ройс, отколкото да си щастлив на колело“ и факта, че собственоръчно организира покушението на половинката си, без окото й да трепне), ние недоумяваме как е възможно това да е едва вторият й игрален филм. Арката на образа й от заслепена от лукса девойка до разяждан от ревност и мъст хищник на високи токчета се движи успоредно с действието, диктувайки темпото му чак до фаталната кулминация. Вероятно тук заслуга имат упражненията в актьорския метод на Лий Страсбърг и неподправеният импровизационен талант на Гага, но какъвто и да е случаят, Oскаровата й номинация трябва да дойде „в името на отца, сина и Домът на Gucci“.