Точно 20 години по-късно британската дама слага отново същата корона – под командите на Стивън Фриърс (режисирал я и във Филомена), който разказва история по откритите през 2010 дневници на Абдул Карим. Намираме Нейно величество в 62-рата година от управлението ѝ, скована от помпозния етикет и отегчена от алчни политици и жаден за престола син. Индийският слуга Абдул (Али Фазал) обаче успява да извика обратно топлината и човечността ѝ с разкази за своята далечна култура, както и да настрои целия кралски двор против неприемливото им приятелство. С неудобно близки кадри, болезнени монолози и остър език Дейм Джуди ни държи в подчинение до самия край, дори когато сценарият се препъва и не успява да догони величието ѝ.