Имотът е разделен по нареждане на някогашното комунистическо правителство, когато Сърбиянка Турайлич, която е родена там, е само на 2 години. Вратата, водеща към другите стаи, е заключена и стои все още заключена 30 години по-късно, когато дъщерята на Сърбиянка и режисьор на филма – Мила Турайлич, е родена. В последващите 30 години, от гражданската война през разпада на Югославия, въздушни бомбардировки и революция, вратата остава неотворена. Сърбиянка, виден политически активист, който изиграва ключова роля в революцията, все още живее в едната половина на апартамента. В един филм, който почти не излиза от това пространство, Мила очертава трогателен портрет на майка си, непоколебима жена без никакви колебания за миналите си действия, въпреки че са изложили живота ѝ на риск.