Между Тина и Анжелика има договореност: Анжелика не общува с дъщеря си, а Тина й помага, за да преживява. Витория вече е достатъчно голяма, за да забележи приликите и да разбере коя е нейната майка. Въпреки съпротивата на Тина, Анжелика и Витория прекарват все повече и повече време заедно. Слънчева Сардиния, където Тина и съпругът й работят в рибната фабрика, служат като изразителен фон на отношенията между жените. Анжелика плаши и в същото време привлича Витория, която не е приета от съучениците си. Тина отчаяно се опитва да задържи любимата си дъщеря и Анжелика вижда в детето шанс да започне нов живот. Биспури улавя енергията на жените, драматично представя тяхната безусловна любов една към друга. Камерата на босненеца Владан Радович и музиката на Нандо ди Козимо обогатяват атмосферата на филма с повишена доза страсти. Дъще моя е една съвременна интерпретация на темата от Кавказкият тебеширен кръг, където идеята за майчинството гравитира около жертвата и любовта в името на новия живот.