Режисьорът Лий Тамахори, известен най-вече с факта, че накара Джеймс Бонд да изпълнява фигурно пързаляне върху лед с BMW-то си в Не умирай днес, обаче е подходил крайно интелигентно към изходния материал. Кошмарният живот на Латиф като двойник на Удай Хюсеин е само щрихиран, като най-ужасяващите реални събития често остават извън кадър. Това смекчаване на тона и превръщането на една крайно отвратителна истинска история в повече или по-малко стандартен трилър може и да подразни някои зрители. Истината обаче е, че Тамахори е направил зареден с напрежение и силен филм. Заслуга за последното има най-вече Доминик Купър, който прави маниакална двойна роля като Удай и Латиф.
Най-големият проблем на въпросния Латиф е, че е бил съученик на Удай Хюсеин и още в училище всички са забелязвали колко много си прилича със сина на Саддам. В резултат той се оказва най-логичният избор, когато Удай решава да си намери двойник за по-рисковите ситуации, в които човек с неговото социално и политическо положение неминуемо попада. Правилата са прости – Латиф ще се прости завинаги с истинската си самоличност и ще изпълнява всяка прищявка на побъркания си господар, защото в противен случай семейството му е заплашено с мъчителна смърт. Оттук насетне всичко се развива по класическата филмова схема за добрия човек, попаднал в кофти ситуация, но заради ясното осъзнаване на факта, че всичко това се е случило в действителност, Двойник на дявола действа като неочакван удар в диафрагмата.