През 2013 спагети уестърните са отживелица или пък любимо развлечение на група особняци, но това обстоятелство не притеснява Тарантино. Дори работи в негова полза. Защото ни е ясно, че добрият стар Куентин може да направи силен филм дори от биографията на Джъстин Бийбър, камо ли от типичната уестърн история, която съдържа всички елементи на съвременния екшън – обрулени и закоравели от живота мъжаги, лъскави пистолети, любов, отмъщение и горящи сгради. Все пак Тарантино подхваща работата по Джанго без окови с онова негово особено вглъбяване в детайлите на филмовото изкуство, допълнено със задължителния момент на изненадата. Донякъде с цел противоречивост и скандал се опира на традиционния за жанра персонаж Джанго (можете да го гледате в цели 31 уестърна), но направо революционно го прави чернокож и променя историята му до неузнаваемост. Добавя стотици расистки и антирасистки лафове (някои от най-расистките са произнесени от чернокожи), добавя немски ловец на глави и черна робиня с немско име в мръсния щатски Юг – изобщо, дотолкова извърта сюжета, че успява да я направи модерна, макар и с очевидни препратки към оригиналите. Актьорите в главни роли са непоколебимо страхотни – Джанго е изигран от Джейми Фокс (който пък си е от Тексас, отличен ездач, дори язди собствения си кон във филма), неговият сподвижник д-р Шулц пък е изигран от отново брилянтния Кристоф Валц (помните го от Гадните копилета, нали?), Лео ди Каприо засуква добри мустаци и брада, и води невероятни диалози като робовладелеца Келвин Кенди, а Самюъл Л. Джаксън се появява късно, но оставя силно впечатление като чернокожия иконом и мразещ собствената си раса Стивън.
Път към отмъщение
Историята е базова, а и няма как иначе – това е уестърн. Джанго и неговата любима (с необичайно северноевропейско име) Брумхилда опитват да избягат от своя робски труд и битие, но са хванати и продадени в различни краища на страната. Неочаквано Джанго е освободен от немския ловец на глави Шулц, който пък харесва жарта и уменията му и го взема за свой партньор в издирването и убиването на преследвани от властта престъпници. Джанго обаче има основна цел в живота – да намери Брумхилда и да отмъсти на онзи, който й е нанесъл каквато и да било злина. Този човек се оказва едрият робовладелец и префърцунен псевдоаристократ Келвин Кенди. Лошо му се пише, защото, както казва Тарантино, отмъщението трябва да е удовлетворяващо. Доста кръв ще се пролее, при това – доста впечатляващо.
И нека музиката да свири
Тарантино е страхотен, защото разбира от кино, но и от музика към него. За Джанго без окови е подбрал парчета на Луис Бакалов и Мориконе (което си е задължително в случая), но и на хора като Джон Леджънд, Тупак Шакур, Джеймс Браун и Рик Рос, което прави динамиката между ретро соул от 20 век и бляскав хип хоп от 21-ви особено интересна. Браво!
