Което не дава отговор на въпроса, а само още едно основание да видите лично как се прави сатира на нацизма през очите на 10-годишно хлапе. Толкова голям е главният герой. Междувременно режисьорът Тайка Уайтити (новозеландецът, направил смешен филм дори за Тор – Рагнарок) сякаш вади своето непораснало Аз да зададе тон на историята (писана от него самия по роман със заглавие Caging Skies и доста различно звучене). Тайка има и друга важна позиция тук – с диагонален бретон и кратък мустак той играе Хитлер, но в ролята на въображаем приятел на момченцето Джоджо. То пък е германче, което иска да бъде изряден нацист, макар че на подготвителния лагер отказва да извие врата на заек и си тръгва с прякор. А после попада в капан: майка му (чудесна Скарлет Йохансон) е скрила еврейско момиче в дома им, което води до нелепо и трогателно опознаване на врага (в началото евреите имат рога, после му вкарват пеперуди в стомаха). Докато Джоджо пораства така и чупи в главата си грешните представи за света и войната, зрителят е като хипнотизиран – и от малкия Роман Грифин Дейвис в ролята, и от красивата и олекотена уесандерсъновска сюрреалност на филма, която не погрознява дори при гледката на обесени хора и е изтъкана от смешни моменти. В много от тях обаче смехът така и не излиза от гърлото.