Е, само понякога – към края на живота си се случва да не хване вярна нота, защото е прекалила с алкохол и хапчета, и тогава добре заплатилата да я гледа публика я замеря с хляб. Това се случва в последната ѝ година, когато финансовите проблеми на Джуди я оставят без дом в Щатите, а предложение да пее няколко седмици в английски клуб обещава да оправи банковата ѝ сметка. Тя отива в Лондон и месеци по-късно новият ѝ, пети съпруг ще я открие мъртва от свръхдоза в апартамента им, но преди това са бляскавите нощи на сцената и точно там я показва режисьорът с опит в театъра. Освен уроците по пеене и грима, в Рене Зелуегър личат и многото часове в изучаване на звездата от Вълшебникът от Оз. Актрисата се превръща убедително в Джуди, която като дете започва да получава от агента си амфетамини за закуска и успокоителни за лека нощ. Тук историята за кръвожадността на славата е разказана с нужните емоции, сантименталност и уважение към дивата, но на моменти изглежда, че филмът повече се вълнува от легендата, отколкото от дишащия човек в нея. Това, което го кара да затрепери от вълнение обаче, се крие именно в главната роля.