Една провинциална болница

Kюстендил – сънливо градче в българските планини, е засегнато тежко от ковид. В сплотената общност пациентите се срещат с бивши съученици в една и съща болнична стая. По коридорите често се чуват закачки, но смъртта не е далеч. Много пациенти живеят в постоянен страх, че ще се влошат и ще бъдат изпратени „горе“. „Горе“ е отделението за интензивно лечение, където малцина оцеляват. Начело на непрекъснатия поток от спешни случаи е д-р Попов. Висок и добродушен, за едни той има остроумна реплика, а за други – цитат от Кант. Шегите му невинаги се получават, но в тихия ужас на болницата той излъчва изобилие от човешка топлота. Неочаквано из болничните коридори отекват светлина и смях.