Сектор 9 си остава едно от най-свежите неща, случвали се в света на филмовата фантастика през последните години, затова Елизиум пристига, натоварен с тежки очаквания. След като видяхме какви визуални чудеса успя да постигне южноафриканският режисьор с 30 милиона долара и без никакви звезди, ни беше повече от любопитно какво се е получило с близо четворно по-голям бюджет плюс Мат Деймън и Джоди Фостър в централните роли. Освен това, във времена, когато дори Ридли Скот не успя да се пребори за 18+ рейтинг на своя Прометей, Бломкамп отново отказва да играе по правилата и Елизиум е рядък случай на скъп филм, който не извръща свенливо камера, когато трябва да покаже сцени на насилие. Може би най-важното обаче е, че със Сектор 9 Бломкамп показа, че е не само добър визуалист, но и интелигентен сценарист, който умело си играе с метафорите и посланията.
Заради всичко това е донякъде изненадващо, че на пръв поглед Елизиум е праволинейна фантастика от постапокалиптичния тип. Едва на втори би следвало да осъзнаете, че тук Бломкамп е заменил тънката социална сатира от Сектор 9 с онзи чук, който според героя на Кевин Спейси в Седем трябва да използваме, за да привлечем ефикасно нечие внимание. Нещата са казани и показани – често с помощта на доста натуралистични детайли – в прав текст. Няма сюжетни плетеници, няма въпроси без отговори, Елизиум е директен, груб и кристално ясен в мрачните си послания. Също така, не бива да се подлъгвате, че звездата на филма е Мат Деймън, а още по-малко – Джоди Фостър. Тук най-важна е визията, чиято цел е да смаже зрителите и да каже онова, което думите не могат.
Ето и нещо за историята – през 2145 година планетата тъне в руини, а човечеството мизерства и намалява прогресивно, покосявано от глад, болести и насилие. Или поне това е съдбата на по-голямата част от хората, защото 0,0015% от тях живеят на луксозната космическа станция Елизиум, където ракът се лекува с натискане на един бутон, пейзажите са идилични, именията са огромни и винаги е подходящ момент за един коктейл край басеина. Да пробиеш защитните съоръжения на богаташкия рай принципно е непосилна задача, но диагностицираният със смъртоносна форма на рак бивш затворник Макс (Деймън) няма какво да губи и е твърдо решен да се добере до станцията. Министърът по сигурността на станцията (Джоди Фостър) от своя страна е твърдо решена да го спре и за целта е готова дори да пусне срещу него неуправляемия психопат Грюбер (Шарлто Копли).