Освен че идва малко в повече за сетивата (благодарение и на екстравагантния монтаж, където режисьорът по правило не щади вариообектива) и се фокусира изключително върху избрани повратни моменти от кариерата на Елвис, разказът се води от името на „злодея“ в историята – дългогодишния мениджър на суперзвездата полковник Том Паркър, който често е обвиняван за трагичния край на своя най-известен клиент. И ако Том Ханкс има очевидни затруднения да се почувства удобно в кожата (и дебелия костюм) на алчния импресарио, Остин Бътлър е живото въплъщение своя герой – от дяволития поглед и небрежния перчем до последната дупка на сините си велурени обувки.
От началото сме наясно, че този биопик няма да е с щастлив финал, но това не означава, че той не може да е грандиозен, заканва се г-н Лурман и пак намира начин да спре дъха ни точно преди падането на завесата с няколко скъпоценни „мигни-и-ще-ги-изпуснеш“ кадъра от лебедовата песен на Елвис. Приковани сме до последната нота.
