Когато Франко подписва договор за участие в сапунения сериал General Hospital, той довежда със себе си екип, който да снима зад кадър на снимачната площадка в Музея на модерното изкуство в Лос Анджелис, позволявайки на зрителите да надникнат в чудатия свят на знаменитостите и да се докоснат както до публичния, така и до личния им живот. Докато работи с тези кадри, режисьорът Иън Олдс променя решението си и ги превръща в експериментален психологически трилър, фокусиран върху нарастващата параноя на актьора. Това е провокираща мисълта картина на вътрешния свят на самостоятелната личност Джеймс Франко, актьора от телевизионния сериал Джеймс Франко и филмовата звезда Джеймс Франко. Към множеството самоличности, Олдс и сценаристът Пол Фелтън прибавят и вътрешен монолог (рецитиран от Олдс, имитиращ гласа на Франко), който подчертава противоречивите отношения между различните самоличности на един и същи човек. Деликатната психология на „Франко”, балансираща на ръба (в пряк и преносен смисъл) е подсилена от експериментални тропи, разпръснати из целия филм, включително обърнато действие, абстракция, анимация и полиекранно изображение – всичко това в контекста на една драматична и напрегната история.