Холивуд винаги е търсил вдъхновение в древногръцката митология. За да я претвори в драма със звезден актьорски състав (Троя), в стилизирана касапница с арт привкус (Войната на боговете) или просто за да вкара максимално количество компютърни ефекти на единица екранна площ (Сблъсъкът на титаните). Филмите от серията за титаните със Сам Уортингтън са крайно откровени със зрителите и изобщо не се опитват да ни натоварят с излишни претенции. Това са просто ефектни екшъни, в които сблъсъкът на мечовете е далеч по-важен от диалога независимо от факта, че във филмите участват драматични актьори от висшата лига.
Историята в Гневът на титаните ни пренася десет години след събитията от предишната част. След героичната си победа над Кракена Персей (Уортингтън) се е отдал на спокоен рибарски живот и се опитва да възпита по възможно най-добрия начин сина си Хелий. Хорската вяра в боговете, разклатена сериозно още в първия филм, обаче продължава да отслабва и това дава на титаните, предвождани от свирепия Кронос, възможност да се освободят от хилядолетния си затвор в Тартар. Ситуацията става още по-неприятна, когато властелинът на подземния свят Хадес (Рейф Файнс) и богът на войната Арес (Едгар Рамирес) вземат страната на врага и човешкият свят бива заплашен от война с невиждани мащаби. Оказва се, че Персей отново е единственият, способен да наклони везните в предстоящия конфликт.